Онзи ден ми беше наистина късметлийски. Особено що се отнася до градския транспорт. Забележете, само за час успях да стигна от Борово до Окръжна болница, а това не ми се случва никак често. Е, малка подробност е, че смених два тролея, защото от години насам да дочакаш 204, е като да дочакаш наследство от 6-о коляно леля в Америка.Ама, както се казва, какво ми пука, нали съм броила 50 лева за абонаментна карта, ще се возя, колкото си искам.
Та, качих се. Обаче едва слязох. Защо ли? Ами просто защото в тролея нямаше грам отопление и тялото ми се беше вкочанило от студ. Не чувствах ни ръце, ни крака. А всяко отваряне на вратите и предизвиканото от това течение бяха сравними по-скоро с изкачване на К 2, отколкото с возене в градски транспорт на европейска столица. Същото е положението и с автобусите, за трамваите пък да не говорим.
Сигурна съм, че подобни неща не трогват особено хората в общината и в Столичната компания за градски транспорт. Няма и да ги трогнат, докато се движат със служебните коли, купени с наши пари, и ги зареждат с бензин пак от нашите джобове. Но съм убедена, че стотиците хиляди, които като мен ползват обществения превоз, ме разбират прекрасно. Точно с тях искам да споделя няколко основни правила за оцеляване в студа в градския транспорт. Те са резултат на дългогодишно мръзнене както по спирките, така и в самите превозни средства.
Ето и съветите:
1. Не пийте чай за сгряване, преди да излезете на спирката. Предстои ви дълго чакане и още по-дълго пътуване. По-добре ударете 50 грама коняк, опасността да ви се приходи до тоалетната е по-малка.
2. Докато чакате, винаги заставайте зад спирката, там е по-завет. Но бъдете нащрек - някой клошар може да ви преджоби или да си пропуснете превоза.
3. В автобусите винаги гледайте да пътувате в близост до кабината на шофьора, от нея полъхва топло. Внимание! Ще ви се наложи да слушате мнооого чалга.
4. Ако не сте успели да се доберете до първата врата, без грам закъснение атакувайте последната. Целта ви там трябва да е първото каре седалки - под него е двигателят, от който лъха поне малко топло.
5. В случай че се придвижвате с тролей, търсете седалките, под които се вижда нещо като желязна щайга. Седнете срещу тях - ако шофьорът все пак се смили, оттам се усеща нещо като топлина.
6. Не правете грешката да се хванете с гола ръка за дръжка в трамвая! Ако нямате ръкавици, по-добре изчакайте по-празен такъв, за да седнете. В най-лошия случай навън ще е точно толкова студено.
7. Никога не се качвайте в икарус! В икарусите духа и откъдето няма дупки!
Мога да изброявам още много, но смятам, че като за оцеляване и тези съвети могат да свършат работа. Прочетете ги внимателно, защото като гледам как се развиват нещата, скоро топло в градския транспорт май няма да видим. За съжаление положението ще остане такова, докато хората с власт в София не проумеят, че те не ни правят услуга и не ни возят с личната си кола, че да си траем. Ние си плащаме.
А като си плащаме, искаме поне да се возим на топло. В крайна сметка, ако всичко това не беше толкова жалко и обидно, можеше и да е смешно.
Вместо заключение ще дам един полезен съвет и към менажиращите обществения превоз в столицата.
Този път по-добре не се опитвайте да обяснявате на никого, че всичко идва от пътниците гратисчии и липсата на пари за градския транспорт, или пък от евтиното билетче. Че хората вече разбраха как се разпределя транспортната баница и едва ли ще хванат много-много вяра.
ТЕОДОРА ТОДОРОВА, в-к "Монитор"