Избори за Европейски парламент през 2007Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори с които в България се избират народни представители в Европейския парламент след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007. Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейският съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори. За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6 741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г. Две от партиите в управляващата коалиция - ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“. Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави - членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава - членка на ЕС. Кандидати и резултати # | партия / коалиция / независим кандидат | гласове | % | 10 | ГЕРБ | 420 001 | 21.68 | 7 | Платформа Европейски социалисти (БСП и ДСХ) | 414 786 | 21.41 | 14 | Движение за права и свободи | 392 650 | 20.26 | 12 | Атака | 275 237 | 14.20 | 11 | Национално движение Симеон Втори | 121 398 | 6.27 | 8 | Съюз на демократичните сили | 91 871 | 4.74 | 6 | Демократи за силна България | 84 350 | 4.35 | 5 | Коалиция на българските социалдемократи | 37 645 | 1.94 | 9 | Земеделски народен съюз | 29 752 | 1.54 | 15 | Комунистическа партия на България | 18 988 | 0.98 | 2 | Съюз на свободните демократи | 14 392 | 0.74 | 1 | Зелена партия | 9 976 | 0.51 | 16 | Граждански съюз за Нова България | 9 398 | 0.49 | 4 | Ред, законност и справедливост | 9 147 | 0.47 | 13 | Мария Стоянова Серкеджиева - независим кандидат | 5 323 | 0.27 | 3 | Никола Петков Иванов – независим кандидат | 2 782 | 0.14 |
Избирателната активност е около 28.60%. За евродепутати са избрани: - от ГЕРБ - 5: Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева
- от БСП - 5: Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов
- от ДПС - 4: Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов
- от Атака - 3: Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов
- от НДСВ - 1: Биляна Раева
Гласуване на не-български граждани На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България. Възможност за преподреждане на листите За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние. Издигане на кандидатурата на медиците в Либия Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет. |