Демокрация

Демокрацията е принцип за вземане на решения, при който се зачитат равни права на всички личности.

Демократични държави

Като форма на държавно устройство, при нея обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения (за разлика от монархията или диктатурата). В днешно време почти всички държави претендират да бъдат демократични. Понякога демокрацията е формата на управление, макар официално страната да се ръководи по друг начин. Пример е Канада, която е монархия, но практически се управлява от демократично избран парламент.
Деморкацията като форма на управление на държавно ниво се практикува в две разновидности:

• Пряка - извършва се чрез референдум(пряко гласуване)
• Непряка - тя от своя страна се дели на два типа държавно устройство:
  • Република - със силна или слаба власт на избираеми институции - парламент, президент и други
  • Парламентарна монархия - освен населението, думата има и монарх, който се установява наследствено

Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: „demos“ означава „хора“, а „kratein“ — „управлявам“. Съответно буквалното значение на днешната дума е „управление на хората“. Терминът също така понякога се използва като мерило за степента на влияние на народа върху собственото им управление. Анархизъм и комунизъм са обществени постройки, които използват форма на директна демокрация.
Класическата съвременна демокрация в контекста на държавното устройство се характеризира със следните особености:

• Народовластие
• Свободни и честни избори на държавната власт от гражданите
• Общовалидно право на гласуване
• Правото да избираш и да бъдеш избран
• Свобода на словото (свободно изразяване и разпространение на алтернативна информация)
• Свобода на сдруженията

Диктатура на мнозинството

В зависимост от конкретното приложение принципът на демокрацията може да се окаже инструмент за диктатура на мнозинството над малцинството. Затова някои форми на демокрацията предполагат управление на мнозинството при пълноправие на малцинствата („majority rule with minority rights“ на английски език). Основният принцип, според който се реализира пълноправието е, че влиянието върху вземането на решението трябва да бъде правопропорционално на ефекта от решението върху личността. По този начин, без да противоречи на принципа на демокрацията, малцинството може да вземе решение, което да противоречи на това на мнозинството, стига да е достатъчно пряко засегнато от него.

Видове

В днешно време могат да бъдат наблюдавани две форми на демокрация: мажоритарн и пропорционална. За разлика от първоизточника на понятието - атинската пряка демокрация, в сегашните варианти на системата (представителна демокрация) хората избират политици, които да представляват интересите им. В последно време възниква друга форма - спонтанната демокрация.
Различните видове демокрация
Демократичният политически строй в настоящето

Различават се  репрезентативна (парламентарна и президиална) демокрация, и такива демократични строеве, при които отделните елементи на репрезентативната и директната са взаимно свързани.

Репрезентативна демокрация

Федерална Република Германия, както и Англия са репрезентативни парламентарни демокрации.
Президиална демокрация: САЩ

Като пример за президиална демокрация служи САЩ. Нейният отличителен белег е стриктното разделяне на парламент и правителство. Президентът като шеф на изпълнителната власт е излъчван от избори, които нямат нищо общо с парламентарните избори. Не е възможна едновременна принадлежност към правителството и парламента. Така, както парламента няма възможността да изрази недоверието си спрямо президента и да го отстрани, президентът също няма правото от своя страна да разпуска парламента. Възможно е той да бъде отстранен преждевременно само в случай на обвинение срещу него при нарушение на човешки права. Това се случва в историята на Съединените Щати за първи път едва през 19 век. Ричард Никсън е отстранен при повдигане на едно такова обвинение през 1978г. Стриктното разделяне на парламент и правителство води до това президента, да не може да разчита на едно постоянно мнозинство. За да се внесе законопроект са необходими променливи мнозинства, които трябва да са обединени вследствие на преговори. Предпоставка за функционирането на тази система е готовността за компромис и способността за изравняване на мненията на двете страни (...).

Като пример за директна демокрация често се посочва Швейцария. При по-дълбоко вглеждане това твърдение се пропуква, въпреки голямата роля на директната демокрация, особено под формата на кантонални народни гласувания. Конституцията на Швейцарската Клетвена общност от 1848г. (ревизирана през 1874г.) признава като най-висш орган федералното събрание, което се състои от Националния съвет (долна камара) и Постоянния съвет (представителство на кантоните). Федералният съвет - правителството - се избира от федералното събрание за срок от четири години и спрямо него няма особено силна позиция. Швейцарската конституция еднозначно определя най-важната роля на парламента. В конституционната действителност, правителството се е превърнало, както и при други демокрации, в най-значимата от трите власти. Тъй като федералният съвет не може да разпуска федералното събрание, а то от своя страна не може да отстрани федералния съвет, в конституционната действителност се оформя силна позиция на федералния съвет, чиито членове са на дългосрочна служба. Контролът както над правителството, така и над парламента се упражнява от имащите право на глас. Активни граждани гласуват в народни решения не само за промени в конституцията, а притежават и правото, да отменят различни закони на основание на народни решения или да изискват чрез народни искания законово уреждане на различни въпроси. На фона на силните репрезентативни елементи в швейцарската конституция, плебисцитните елементи не са по-слаби.

Противно на опита на Ваймарската Република, елементите на директната демокрация в Швейцария са се съхранили. Те не са довели до революция или хаос, а са придобили по-скоро предпазен характер. Схващането, че държавната влас при демокрацията произтича от народа - народа като "pouvoir constituant" - е най-силно реализирано в Швейцария. Избирателното население притежава повечето директни политически възможности за контрол и въздействие в сравнение с всички други демокрации, но за функционирането на системата на управление репрезентативните органи са неотменни (...).

Историческият преглед и разглегждането на различните демократични устройства на съвремието посочват, че "демокрацията" в различните времена и в различните страни е била разбирана и практикувана различно. Важно е познанието, че демокрацията не е статична, както като идея, така и като държавно установен ред, а подлежи на промени.