Комунизъм

Комунизъм (от латински: comunis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата. Карл Маркс дава следната дефиниция на понятието в „Манифест на комунистическата партия“ (1848):

• Комунизмът е политическо движение, поставящо си за цел радикалното преустройство на обществото на комунистически начала. Комунистите не са „някаква особена партия“, а онази част от движението, която изразява най-общите му цели.
• Тип общество, заменящо цялата досегашна цивилизация (включително и последната й фаза - буржоазното общество); общество без „заробващо разделение на труда“ (т.е. без частна собственост и пазар) и без държава; общество без социални класи и без икономическа или политическа принуда.
• Висша степен на възникналото с „родилните петна на стария строй“ общество (впоследствие - висша фаза на комунистическата обществена формация, вече като формула в учебниците по марксизъм-ленинизъм).

Комунизмът като политическо движение придобива много от познатите ни днес негови характеристики след Съветската революция от 1917 г., когато проектът се осъществява под формата на съветски комунизъм. В наши дни думата комунизъм се използва в няколко различни смисъла:

• като наименование на тип тоталитарна или авторитарна система, съществувала в държавите, доскоро наричащи себе си „комунистически“. Това държавно устройство се характеризира с управляваща комунистическата партия, която се слива с държавата и управлява по тоталитарен или авторитарен начин с цел построяване на бъдещо комунистическо общество.
• като проектирана в бъдещето обществена и икономическа система, чиито основни характеристики са:
  • Обществена собственост върху средствата за производство.
  • Съзнателно определяне на пропорциите на общественото произодство от един обществен център.
  • Разпределение на произведените блага между членовете на обществото на основата на принципа „От всеки според способностите, на всеки според потребностите“.
  • Липса на стоково-парични отношения и непосредствена размяна между производителите, както и липса на частна собственост върху условията на труда.
• Комунизмът е и идеология, подкрепяща такава система. В идеологическата система на комунизма причисляват различни идеологии: марксизма, ленинизма, сталинизма, троцкизма, маоизма, дори анархизма и някои религиозни течения.
• Комунизмът е и политическо движение, стремящо се към създаването на такава система. Началото на това интернационално движение е през 1919 г., когато е създаден Комунистическият интернационал. След Втората световна война комунистическото движение е съвкупност от национални комунистически партии и свързани с тях организации.

Исторически корени

За първообраз на комунистическото общество може да се счита първичният обществен строй. В дълбоката древност производителността на човешкият труд е била много ниска. Хората са били принудени да живеят заедно, помагайки си един на друг и да делят помежду си всичко, което имат, за да оцелеят. С развитието на средствата за производство станала възможна появата на частна собственост. Хората се разделили на бедни и богати, господари и подчинени. Първобитният комунизъм бил изместен от размяната на стоки като начин за разпределение. За развитието на търговията била необходима някаква универсална стока, която да се разменя срещу всички останали. Така се появили парите. Постепенно те станали основното средство за разпределение на материалните блага.
Идеята за комунистическия начин на живот не е измислена от Карл Маркс или лорд Томас Мор. Историците обикновено премълчават факта, че през всички следващи етапи на човешката история винаги са съществували на едно или друго място отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Такива “комунистически” селища и организации се наричат комуни. През античните времена комунистическите идеи, както и всички други социални учения са имали религиозна основа. Братството между хората и отказът от частна собственост са в основата на ранното християнство. Първите християнски общини са били комуни. Вече по-късно християнството е изкористено от забогателите епископи, които за да си осигурят богат и спокоен живот на Земята, поставили вярата в служба на владетелите. Това предизвикало появата на различни “ереси”, чиято цел била връщане към идеите на ранното християнство. Едно от тези учения било на богомилите.
Ренесансът донесъл на хората научното мислене. Появяват се книгите на Томас Мор (1478 - 1535) – “Утопия” (1516) и на Томазо Кампанела (1568 - 1639) – “Градът на Слънцето”, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Но управляващите почти винаги се отнасяли враждебно към комуните. Това довело през XIX век до появата на ново комунистическо учение, чийто главен идеолог станал Карл Маркс (1818 – 1883). Според него създаването на комуни в свят, който се управлява от буржоазията е невъзможно. Единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се завладее властта чрез революция и да се отнемат насилствено средствата за производство от капиталистите. Според Маркс след завземане на властта трябвало да се установи “диктатура на пролетариата”, която да осигури планомерното изграждане на комунизма. По този въпрос се появили различия с други идеолози - анархистите, които смятали, че сред разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация, а обществото да се състои от самоуправляващи се общини – комуни. Членовете на всяка от тези общини сами решават как да живеят. Така към края на XIX век се оформили различните комунистически учения:

1. Религиозен комунизъм
2. Комунарство
3. Анархизъм
4. Марксизъм

Съвременни прояви на комунизма

Марксистки държави

Последователите на Маркс наричат своето учение “научен комунизъм”, за разлика от идеологията на комунарите, която била за тях “утопичен (тоест неосъществим) комунизъм”. Тъй като съзнанието на повечето хора не е готово за незабавен преход към комунизма, Маркс пише, че след вземането на властта е необходим преходен период. През този период ще бъде възпитан новият човек, способен да живее и работи в условията на комунизъм, а докато това стане, парите по необходимост ще останат основно средство за разпределение на благата. Така описаният преходен период е наречен социалистически обществен строй (социализъм).
Марксистката идеология се базира на произведенията на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, а по-късно и на Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Мао Дзъдун и други (вижте марксизъм).
През късния 19 век Марксистките теории мотивират множество партии из Европа, но всъщност повечето от тях се насочват към реформирането на капитализма; изключение прави Руската социал-демократическа работническа партия. Едното крило на партията, обичайно познато като болшевики и оглавявано от Владимир Илич Ленин, успява да поеме контрола на страната чрез "Великата октомврийска социалистическа революция", както бива наричана от съветската пропаганда, тоест чрез въоръжен преврат през 1917. През 1918 партията приема името комунистическа партия.
След успеха на болшевишкият преврат в Русия през 1917 г. множество партии по света стават комунистически и комунистическото движение набира огромна сила. В Германия малко по-късно се появява Националсоциалистическа германска работническа партия с лидер Адолф Хитлер, които декларират в своята партийна програма борба с комунистите. Желанието на германците за реванш след поражението в Първата световна война подготвя успех за тях в Германия и те побеждават на политически избори. По-късно Хитлер започва Втората световна война чрез нападение над Полша, после Франция и т. н. След разгромяването на Хитлер от съюзническите сили, Европа е буквално разделена на две, като границата минава през Германия, по местата, където стигат съответно съветските и западните войски при навлизането им в Германия. По-късно е издигната Берлинската стена. Оформя се т. н. Източен блок, включващ държавите с комунистическо (социалистическо) управление.
По това време в Китай (1949) комунистите, предвождани от Мао Дзъдун завземат властта и създават Народна република Китай.
Други страни, приели доктрината на тоталитарния "комунизъм", са: Монголия, Куба, Северна Корея, Виетнам, Лаос. До 1980 почти половината от населението на земята живее под управление, което описваше себе си като комунистическо.
За сравнение в САЩ например, комунизмът не успява да придобие популярност, дори след създаването на Комунистическата партия на САЩ през 1919.
В Европа след 1970 терминът евро-комунизъм се използва, за да обозначи политиката на комунистическите партии в Западна Европа, които се мъчат да преустановят своята зависимост от Съветския съюз, тоест създават един вид идеологическа опозиция. Такива партии са активни във Франция и Италия, известни, особено последната, със силните си комунистически движения.
Комунистическите режими в Източна Европа падат през есента на 1989, а самият Съветски съюз се разпада в края на 1991. Въпреки падането на комунизма в Европа и Русия комунистически режими управляват все още Китай, С. Корея и други страни. Китай обаче се отличава с бързо развиваща и почти пазарна икономика през последните 25 г, което е в открито противоречие с марксистките доктрини.

Комуни

Въпреки твърденията на марксистите, комуни са съществували повече или по-малко успешно през цялата човешка история. Ярък пример за успешно съществуващи комуни в днешни дни са израелските кибуци. От първата еврейска комуна, основана на територията на днешен Израел през 1908 год. днес е израстнала система от над 270 комуни с общо население към 125 000 души. Те са около 2,5 % от населението на държавата, но произвеждат много повече от 2,5 % от брутния обществен продукт на страната

Съвременни комунистически държави

Следните държави официално считат себе си за комунистически:

• Виетнам (реформистски тип комунизъм)
• Куба (традиционен комунизъм от ленинско-постсталински тип)
• Китай (реформистски тип комунизъм)
• Лаос (реформистски тип комунизъм)
• Северна Корея (особен вид комунизъм, първоначално ленински тип, а после чучхе - изолационистки социализъм)

Бивши комунистически държави

Следните държави официално са считали себе си за комунистически:

• Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Литва, Латвия, Молдова, Армения, Таджикистан, Туркменистан, Украйна:
  • Литва-Беларус (1918-1919)
  • СССР (1917-1991)
• Албания (1945-1992)
• Ангола (1975-1991)
• Афганистан (1978-1992)
• Бенин (1975-1989)
• България (1944-1989)
• Естония:
  • Естонска комуна (1918)
  • Наисаар (1917-1918)
  • СССР: Естонска ССР (1939-1941, 1945-1991)
• Етиопия (1974-1991)
• Германия:
  • Елзаска съветска република (1918)
  • Баварска съветска република (1918-1919)
  • ГДР (1949-1989)
• Гренада (1979-1983)
• Иран:
  • Гилан (1920-1921)
  • Кюрдистан (1945-1946)
  • Махабад (1945-1946)
  • Народен Азербайджан (1945-1946)
• Йемен (1969-1990)
• Република Конго (1960-1990)
• Камбоджа (1975-1989)
• Полша (1944-1989)
• Мианмар (1962-1989) - бирмански социализъм, съчетаващ марксизъм и тхеравада-будизъм.
• Монголия (1921-1991)
• Мозамбик (1975-1990)
• Русия:
  • Тану Тува (1917-1944)
  • Далекоизточна република (1920-1922)
  • СССР: РСФСР (1917-1991)
• Румъния (1978-1992)
• Словакия (1919)
• Сомалия (1968-1976)
• Узбекистан:
  • Бухара (1920-1924)
  • Хорезъм (1920-1923)
  • СССР: Узбекска ССР (1917-1991)
• Унгария:
  • Унгарска съветска република (1919)
  • Унгарска народна република (1949-1989)
• Финландия (1918)
• Франция (1871)
• Чехословакия (1948-1989)
• Югославия (1946-1991)

„Призракът на комунизма“

В Комунистически манифест Карл Маркс и Фридрих Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Впоследствие държавите следващи марксистка идеология прилагат значителни репресии спрямо своето и чуждото население. Това дава повод за използване на понятието комунизъм в негативен смисъл.